Ivanka Ivanova's Family

Home
Biography
Pictures
Links
Downloads
Contacts
view my guestbook
sign my guestbook
Ivanka Ivanova on tour
What the press has written about Ivanka Ivanova


mail Ivanka
(songiva@hotmail.com)

write icq message

Counter

Todor Bikov

 

Bulgarian passions The birth of the world and humans
Раждането на света и човека

Тодор БИКОВ

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога,

и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито

едно от онова, което е станало. В Него имаше

живот, и животът беше светлината на човеците.

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

/Иоан, 1:1-5/

bikov@abv.bg

Словото сътвори света и човека

Богооткровената книга Битие от Светата библия ни разкрива, че В начало Бог сътворил небето и земята. Земята била безвидна, потънала в тъмнина, пуста, безформена бездна, вода и над нея се носел Духът Божий. От безвидната маса Бог чрез всемогъщото Си творческо Слово последователно в шест дни сътворил света и човека. С думите Да бъде светлина! Той сътворил светлината и настъпил първият ден на творението. Във втория ден казал: Да бъде твърд посред водата!, и се явила твърдта, която отделила вода от вода. Твърдта Бог нарекъл небе. В третия ден Бог събрал водата на едно място - появила се сушата, която Творецът нарекъл земя, а събраните води - морета. В същия ден земята, по действието на Божиите думи Да прорастит земля...!, произвела разновидна растителност, а в четвъртия ден Безначалният запалил небесните светила. В петия ден, когато на земята вече расла буйна растителност, когато небесната твърд се украсявала от небесните светила и слънцето с изобилни лъчи обливало земята, Бог сътворил във водата най-низшите организми, рибите, влечугите, след това птиците. В шестия ден, като създал земните зверове, добитъка и всички земни гадове според рода им, Бог сътворил човека - по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде.

Така в шест дни цялото творение било завършено и всичко било твърде добро. В седмия ден Бог Си починал, но понеже не е употребена формулата биде утро, биде вечер..., както за другите дни, този ден не е завършен и се слива с вечността, в която Бог промишлява за творението Си. Господ Бог благословил и осветил седмия ден, та човекът да Го почита в него.

В начало, т. е. най-напред, когато още нищо не е съществувало освен безначалния, предвечния, всемогъщия Бог, Той, Господ, не направи от нещо, което е имало битие предвечно, наравно с Него, а сътвори ех nihilo, т. е. даде битие от нищо на небето и земята. Под небе не трябва да се разбира видимото небе, за създаването на което се говори във втория ден, а невидимото небе, духовно-ангелския свят /Кол. 1:16/. Под думата земя пък се разбира първичната материя, от която Божието Слово е образувало видимия свят - видимото небе и земята.

В думите И рече Бог..., употребени за Божиите творчески действия, се съдържа мисълта, че Бог е осъществил творението чрез Бог Слово - Второто Лице от Пресветата Троица, Божия Син, или Господ Иисус Христос чрез Когото всичко е станало /Иоан. 1:1-3/. А думите и Дух Божий се носеше над водата /Бит. 1:1-2/ указват за участие в творението и на Третото Лице от Пресветата Троица - Бог Свети Дух, Който оживотворил предвечната планова идея на Бог Отец, овеществена от Словото Божие.

Господ създаде човека и човекът да е Бог

Човекът е последното Божие творение в процеса на светотворческия шестоднев. Земята и всичките й твари очаквали своя господар. И рече Бог: Да сътворим човека по Наш образ, /и/ по Наше подобие; и да господарува над морските риби и над небесните птици, /и над зверовете/ и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята /Бит. 1:26/.

Бог, всемогъщият, премъдрият Творец казва някому: Да сътворим - съветва се с някого да сътворят човека по свой образ и по свое подобие. Така Свещеното писание ни открива, че при сътворението на човека Божието действие започнало не както при дотогава станалите творения, а особено - чрез съвет между лицата на Пресветата Троица. Човекът е трябвало да бъде образ Божий, да е отражение на Бога, да има духовна, разумна, безсмъртна природа и подобие Божие, т. е. да е способен за духовно издигане и усъвършенстване в Бога, Който е негов пръвообраз. Така сътворен, духовната му природа очевидно съдържала ум, чувство, воля и донякъде е отражение на съвършеното Божие триединство, а чрез възможността си духовно да се развива и доближава до твореца си, Адам бил предназначен да господства над Божиите творения на земята, да бъде Божи наместник и жив, съзнателен, духовен представител на света пред Господа.

И създаде Господ Бог човека от земната пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа /Бит. 2:7/.

Всичко друго освен човека Бог сътворил с дума, с повелитено слово, но човека и само създаването на безсмъртния човек Той счел достойно за ръцете Си дело. И взел пръст от земята, и го създал. Пак чрез особено само за него действие човекът получил разумна бъзсмъртна душа и станал жива, съзнателна личност, способна за възвишен духовен живот: лично Бог вдъхнал в лицето му живително дихание.

Човекът всъщност е сътворен като двусъставно, духовно-телесно същество, което е жива връзка между видимия, физическия свят и невидимия, духовния свят.Така той с безсмъртната си душа - образа и подобието Божие - и съответстващото й тяло царува над природата, представлява я пред Всевишния и е творение ново, по-велико от земните същества, и стои по-близо от тях до духовно-ангелския свят и Самаго Бога.

След като Господ Бог създал Адам, битописателят ни разкрива, че особеното Божие действие към човека продължило. Царственото положение на Адам изисквало съответстващи му условия за живот. И насади Господ Бог рай в Едем... и там настани човека /Бит. 2:8/. Че човекът е създаден преди и извън рая, Писанието явно говори след грехопадението: Тогава Господ Бог го изпъди /човека - бел. авт./ от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет /Бит. 3:23/. А между многото дървета в рая, които били отрупани с красиви наглед и вкусни при ядене плодове, имало и дърво на живота, и дърво за познаване на добро и зло /Бит.2:9/. Първото дърво било определено от Бога да получава човекът чрез плодовете му тайнствена благодатна сила за безсмъртие и по тяло /срав. Бит. 3:22/, а второто - да послужи като средство за изпитание, да възпитава и укрепва свободната човешка воля в богопокорство, което е единственият път към богоуподобяването на човека. Адам не бил робот, програмиран да изпълнява желанията на създателя си, а свободен, смислен, следовотелно отговорен за делата си творец, който можел да избира пътя на своето развитие. И никак не е вярно да се твърди, че той преди падението си не е различавал добро от зло. Напротив, свръхдруго прародителят ни бил изпълнен с даровете на Светия Дух. Знаел е кое е добро, кое - зло, знаел е миналото, настоящето, бъдещето. Иначе не би могъл да каже: Това е кост от моите кости и плът от плътта ми /Бит. 2:23/, защото при създаването на жената от реброто му, Бог му дал дълбок сън /църк.-слав. изстъпление /Бит. 2:21/, и временно го отделил от осезаемото битие. След събуждането си обаче Адам казал за жената: Кост от моите кости! Откъде е можел да знае, ако е нямал духа на пророчеството? Защото Бог наистина е взел от него ребро, за да му създаде другарка и помощница в рая, да не е самотен - кост от неговите кости и плът от неговата плът. Следователно Адам знае миналото, разкрива настоящето и с думите: Ще остави човек баща си и майка си заради жената /Бит. 2:24/ - предсказва бъдещето. Още не е имало грях и женитба, а той говори за бащи, майки и прилепване на мъжа към жената!

На Адамовото величествено знание, плод на могъщ, първичен ум, с който той дал имена на всички животни и птици /Бит. 2:20/, отговаряли и другите му духовни качества, изкристализирали в естествена любов към Бога и стриктно спазване на напътствията, които Господ му давал чрез пряко общуване в рая и главно на Божията заповед да не яде от дървото за познаване на добро и зло, защото, както казал Бог: В който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш /Бит. 2:17/. А като свидетелство за възходящо развитие на волята и чувството му служи това, че той, като съзнавал високото достойнство и предимство на душата /духа/, не я подчинявал на тялото, а, напротив, оставал съвсем безстрастен към всичко плътско и чувствено, за което говори и битописателят, казвайки, че той и жената били голи, но не се срамували /Бит. 2:25/, защото в рая те бяха обвити в безсмъртие и облечени в слава.

Очевидно човекът преди грехопадението, като се възвисявал с душата си над всичко плътско и чувствено, всецяло се стремял и прилепвал към онова най-възвишено и безкрайно Едно, Което съставлявало най-главната цел на живота му и било неизчерпаем за него източник на радост и блаженство. Или, както казва свети Йоан Дамаскин: Като живеел с тялото си на земята в прекрасна божествена страна, с душата си Адам живеел в несравнимо по-висше и най-прекрасно място, където за свой дом и светла риза имал Самаго Бога, Когото като ангел винаги съзерцавал и се услаждавал с туй блажено съзерцание. Амин.

 

Webmastered by Jean Pietrek and
Nikolaj Tzvetkov
on the 10.04.2005